Украйна е изправена пред мрачна 2024 г. Положението на бойното

Украйна е изправена пред мрачна 2024 година Положението на бойното поле е в задънена улица. Нейните градове са подложени на брутални съветски офанзиви. Решителността на нейните западни сътрудници може би отслабва. Това не е резултатът, от който Украйна и нейните поддръжници най-вече се опасяваха, когато Русия нахлу за първи път - само че не е и това, на което се надяваха, откакто Киев устоя на първите офанзиви и предприе атака.

Продължителният спор повдига обезпокоителен въпрос - дали, в случай че Съединени американски щати бяха избрали друго държание през първите две години от войната, Украйна щеше да е в по-силна позиция през днешния ден?

Въпросът е значим в този момент, тъй като сега всичко зависи от това каква тактика да изберат Вашингтон и Киев за борбите, които предстоят. Отговорът, уви, е комплициран.

Стратегията на президента Джо Байдън сигурно не беше оптимална. Но фундаменталната смяна на траекторията на войната съвсем несъмнено би наложила Америка да се подложи на по-високи опасности от ескалация – и да го направи, когато имаше единствено лимитирана дарба да планува реакцията на съветския президент Владимир Путин.

Всяко упражнение на тематика „ какво би могло да бъде “ би трябвало да стартира с самопризнание, че войната в Украйна не трябваше да се развие толкоз добре. Повечето наблюдаващи имаха вяра, че съветските сили бързо ще влязат в Киев през февруари 2022 година Тази офанзива се провали заради водачеството на украинския президент Володимир Зеленски, храбростта и сплотеността на украинското общество, оръжията и разузнаването, които Вашингтон и други страни осигуриха на Киев, както и неправилните стъпки на съветския режим, който нахлу с непълен проект, тъй като очакваше половинчата опозиция.

След като съветското нахлуване затъна, Украйна последователно взе самодейността. Последвалата контраофанзиви — подкрепени от великодушна, само че деликатно калибрирана западна поддръжка — върнаха пренатоварените съветски сили към Харков и Херсон в края на 2022 година, само че не съумяха да пробият по-добре квалифицираните отбранителни линии на Москва на изток и юг през 2023 година

Някои от критиците на Байдън упрекнаха администрацията му, че не прави повече и по-бързи дейности. Според този мотив Съединени американски щати и техните съдружници трябваше бързо да обезпечат на Украйна повече танкове, повече ракети с огромен обхват, по-модерни самолети и повече бойно инженерно съоръжение. Ако го бяха създали по-рано — вместо да натрупат ресурси — може би Украйна щеше да удари по-силно и по-рано, провеждайки уверено контранастъпление, когато армията на Путин беше най-слаба.

Аргументът е правилен до известна степен. Повече ракети с огромен обхват (като ATACMS) щяха да разрешат на Киев систематично да се прицелва в окупирания от Русия Крим, логистичната база за силите на Москва в Южна Украйна. По-добре оборудвани украински военновъздушни сили, подсилени с американски F-16 и непотребни МиГ-ове от руската епоха от източноевропейски страни, може би щяха за обезвреждат смъртоносните хеликоптери на Русия; по-ранните доставки на противоречивите касетъчни муниции щеяхада дадат на Киев по-голяма огнева мощност от началото на миналогодишната контранастъпление; даването на повече бойно инженерно съоръжение можеще да усили способността на Украйна да пробие съветските защитни линии.

Разбира се, нито едно оръжие не е решаващо. Но Вашингтон и неговите съдружници можеха да създадат повече, посредством набор от взаимно подкрепящи се качества, с цел да укрепят позицията на Украйна и да ѝ оказват помощ да си върне спомагателни територии.

И въпреки всичко не би трябвало да одобряваме този мотив до дъно. Доставката на някои жизненоважни оръжия, като 155-милиметрови артилерийски муниции, беше лимитирана най-много от лимитите на свободните международни ресурси - не от рестриктивните мерки на американската благотворителност. Не е ясно дали необятната контраатака можеше да пристигна по-рано от пролетта на 2023 година — до този миг руснаците се окопаваха — тъй като украинската войска беше изтощена от комбинацията от обезверена защита и насила нахлуване през 2022 година

Когато това контранастъпление в действителност пристигна, неуспехът му отрази дълбоки недостатъци на украинската войска - в това число неспособността ѝ да прави комплицирани, многоетапни интервенции - толкоз значими, колкото и всеки дефицит на помощ.

Украйна щеше да е изправена против предизвикатеството да настава на територия, държана от по-силен зложелател. Което повдига по-малко обсъжданата, само че евентуално по-решаваща параленост: Ами в случай че Съединени американски щати бяха заплашили сами да изгонят силите на Путин?

Когато съветските сили зациклиха отвън Киев през март 2022 година Вашингтон можеше да даде ултиматум на Путин: Изтеглете силите си там, откъдето потеглиха, или ще се изправите пред военната интервенция на Запада, водена от Съединените щати. В този миг армията на Путин беше извънредно уязвима: дългите километри колони от техника щяха да станат цели за американските въздушни сили. Путин щеше да се изправи пред опцията армията му да бъде изкормена.

Ако тази тактика наподобява немислима - Байдън отхвърли нещо сходно през цялото време - това е, тъй като би изисквало доста по-висок риск от борба с Русия. По-специално, това би включвало прочут риск от нуклеарна ескалация, като се има поради, че Путин към този момент беше алармирал желанието си да употребява съветския нуклеарен боеприпас, с цел да държи Запада на разстояние.

Може би Путин блъфираше; това, което той в последна сметка би направил, ни е незнайно. Но тази параленост илюстрира нещо значимо за тактиката на Съединени американски щати в Украйна.

Повече помощ, по-рано, щеше да е по-добре - само че няма гаранция, че щеше да докара до решителна украинска победа. Най-добрата гаранция за този резултат би била опасността с директна военна интервенция, тактика, която на процедура никой не искаше да следва, тъй като рисковете бяха толкоз явни и, евентуално, толкоз съществени. Всъщност това би изисквало Байдън да пресече по-агресивно алените линии на Русия тъкмо сега, когато несигурността по отношение на отговора на Путин беше в своя пик.

Сега знаем, че Путин се е колебаел да се конфронтира непосредствено със Запада или да употребява нуклеарни оръжия в Украйна: той не го направи даже когато армията му се разклащаше в края на 2022 година Но беше по-трудно да се знае това, за разлика от елементарното изказване при започване на спора, когато събитията бяха най-нестабилни и друга тактика на Съединени американски щати можеше да има максимален резултат.

С оглед на сложния път, който следва, може би Байдън трябваше да избере друга тактика. Но вземането на верните стратегически избори в бъдеще също изисква съществено справяне с рестриктивните мерки и слабостите на пътищата, които не са били употребявани в предишното.

Хал Брандс е колумнист на Bloomberg Opinion и бележит професор в Училището за напреднали интернационалните проучвания на университета Джон Хопкинс. Брандс е също по този начин старши теоретичен помощник в Американския институт за предприемачество, съавтор на " Опасна зона: идният спор с Китай " и член на Съвета за външна политика на Държавния департамент.

Превод и редакция: ни